За младия Джакинто затворът е като дом. Всъщност, би било по-правилно да се каже, че затворът е единствения му дом, защото е роден и израснал там с майка си. Това е мястото, където може да диша спокойно и се чувства наистина жив, мястото, където е поел първата си глътка въздух, научил се е да ходи и да обича. Когато вратите на затвора хлопват зад гърба му, младият мъж осъзнава, че животът навън не е за него. При първа възможност бяга обратно в затвора, обратно у дома, където се чувства в безопасност и далеч от страшния външен свят. Но вече е възрастен и трябва да вземе важно решение...
