В свободния асоциативен фарс за опасностите, които крие интервюирането на гении, една журналистка търси ексклузивно интервю с все по-непостоянния Салвадор Дали. "За да напиша и режисирам този филм, се свързах с космическото съзнание на Дали и се оставих да бъда воден със затворени очи – "бълнува" режисьорът. Първо, маестрото ми нареди да повикам няколко блестящи актьори за неговия персонаж (само един не е достатъчен); после заедно се върнахме към Бунюел, за да откраднем малко образи и идеи; след това той ме поведе насила в дълбините на страданието и в сънищата си, за да ме напътства; и накрая едва-едва успях да си възвърна контрола над филма, за да го превърна в любовно признание към този човек."
