Няколко месеца преди Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. изглежда, че испанският отбор по водна топка едва ли ще направи фурор по време на Олимпиадата на домашен терен. Националният отбор е бойно поле, атакувано на два фронта: суровите техники на новия им треньор, които заплашват да извадят от строя повече от един играч, и вътрешните борби между лидерите Манел Естиарте и Педро Агуадо. Може ли отборът да остане единен и да преодолее личните си различия? Ще бъде ли възможно постигането на спортна слава след такива несгоди?